Прочитане на изповед
|
Здравейте!Търся помощ и съвет! Момче на 23 години съм,живея в София.Студент съм.Проблемът е в това,че съм силно комплексиран и завистлив.Някак си ми се изплъзва нишката,смисъла на живота.Въпреки,че съм млад,не съм щастлив човек(е,не се усмихвайте иронично,всеки търси път към своето щастие).А истината е,че нищо не ми липсва....дом,любящи родители,готови на всичко за теб,достатъчно пари.....винаги има какво да се добави,но истината е,че щастието не зависи от външни фактори....и все пак не се чувствам добре.Силно притеснителна личност съм, не умея да градя живота си по свой вкус.Имам чувството,че вечно съм жертва на обстоятелствата....а това не е така, АЗ съм "конструктор" на живота си... Винаги съм бил такъв, още от малък...едно ПРЕКАЛЕНО добро и срамежливо дете,завързано за полата на майка си....Заеквам и имах комплекс от това....сега разбирам,че е глупаво.Ученето ми вървеше, учех много и не дружах с другите деца.Никога не съм имал приятели, винаги съм бил сам.Пубертета ми беше тежък, неприятен,изпълнен с много страхове и тревоги, но тъй като съм много затворен човек, не споделях с никого,просто страдах мълчаливо.На първо място нерешителността, но и наченките на здрав разум са ме предпазвали от вършенето на простотии.Днес вместо да се забавлявам, да се радвам на младостта си, аз се притеснявам за бъдещето си.....дали ще успея да си намеря добра работа, ще изградя ли добро семейство, ще бъда ли щастлив.Да, знам,наистина е глупаво, но не мога да спра да мисля...Определено не умея да се забавлявам и да бъда щастлив.Не вярвам в себе си и възможностите си,трудно реализирам плановете и мечтите си.Искам да живея щастлив живот, да правя това,което ми харесва(макар,че не винаги е възможно) и да постигам целите си...Лесно е да се каже на думи,но на дела....не зная как да го осъществя.Вече почти 10-години постоянно съм сдухан,в депресии.....а казват,че това са най-хубавите години от човешкия живот....Ужасявам се как ги пропилявам,чувствам се зле....вглеждам се в себе си, търся причината...не я откривам.Все още постигам целите си, но с цената на ужасни усилия.....и като ги постигна,вместо да се почувствам добре, аз рухвам смазан от умора и нерви....и съм още по зле-това просто не е нормално.Разбира се на фона на всичко което ви споделих,логично е,че нямам гадже, девствен съм,май никога не съм докосвал момиче....Мисля си каква ли е рецептата за човешко щастие?Май не е в нищо материално....Проблемът очевидно е в свръхниското ми самочувствие,стеснителността....Мъча се да се "демонстрирам" с много учене и перфекционизъм.....и разбира се ставам все по сам и нещастен.В "добри" дни се критикувам за песимизма си.....казвам си ,че има и много по-зле от мен, че това са комплексарски глупости.....да това е така,но мен не ме топли....С ужас установявам, че започвам да завиждам на щастливите хора....не на тези,които са богати, красиви, умни, а просто на хората,които УМЕЯТ да бъдат щастливи, радостни...кога по дяволите и аз ще се почувствам като тях.Искам да бъда като тях......да правя онова което искам, а всичко останало да се нарежда сякаш само... Пробвал съм различни начини да променя възгледите си: 1)Да подтискам страховете си, да правя точно обратното на това което ми диктува страхливото ми подсъзнание.....не става за дълго...след 2-3 дни депресията е ужасна... 2)Да НЕ мисля, да действам инстинктивно...Не! 3)Да чакам нещата да си дойдат сами на мястото....не става, май пак ще викам неволята.... 4)Прочетох някои книги по приложна психология....ами хубави, верни съвети, но прилагайки ги ставам лицемерен, усещам, че лъжа хората бягайки от личността си, че не съм естествен....не сработват! 5)"Да не му мисля толкова"-добър съвет но не работи при мен... И още и още и все се въртя в кръг.... ИСКАМ да бъда щастлив, да бъда себе си, да постигна целите си, да бъда обичан, ценен,харесван,уважаван, ДА БЪДА УВЕРЕН В СЕБЕ СИ И ВЪВ ВЪЗМОЖНОСТИТЕ СИ,но неее.... НЕ ИСКАМ да съм това, което съм-много самотен ,сдухан пелтек, без приятели,комплексиран,нещастен....много е гадно. Мисля си,че хората ме мислят за темерут, простак,сухар......малко говоря...а аз просто изгарям от срам.Знам, знам, знам, глупаво е.......но ми е гадно и ме боли.Изпитвам гняв към себе си,дразня се... Прекалено се притеснявам от хорското мнение,сред хора винаги се стягам и не мога да се отпусна,държа се "шлифовано", а после ги избягвам, защото се чувствам като лицемер пред тях.Ужасно чувствителен съм критика,пък била тя и несправедлива....Куца комуникацията,куца секса, куца всичко.....Не искам да бъда неудачник, който за всичко обвинява околните...не искам!!! Искам просто да бъда щастлив, знам, че зависи само от мен, но....щастието е индикатор за "правилен" начин на живот....а при мене то липсва...Моля ви помогнете ми!Кажете ми къде бъркам.Живота ми си минава, а аз чакам, надявам се ,боря се, сдухвам се ,но не съм щастлив...докога?...Всичко е в моите ръце,знам, но май не ги "използвам" по предназначение....Благодаря ви, мъничко ми олекна....
|
Коментари
- Според мен щастието ще дойде при теб когато намалиш заекването си или го премахнеш напълно и си намериш приятелка, която те обича истински и си го показва. Тогава ще ти се вдигне и самочувствието. Ако тя е симпатична ще се чувстваш още по добре. Аз също заеквам. На 28 години съм и имам този проблем от 7 годишен. Заекването се лекува - то е на психична основа при 99% от заекващите. Потърси добър лечебен център в интернет и психолог. Аз се лекувах в гр. Белово в санаториум и почти се оправих но той вече не работи. Приятелка можеш да търсиш и в интернет
- Братле, не знам дали са ти го казвали, но от това, което прочетох, изглеждаш като доста интелигентен човек. И честно казано доста време се чувствах като теб, но при мен е по- различно де, имам приятели, имам си приятелка... но някои от нещата, които изреди важат с пълна сила и за мен.. Аз ги преодолявам по глупави начини- с много злоба, понякога изкарана и върху близки хора.., понякога просто ми идва да се правя на олигофрен( в което съм доста добър всъщност) и ми улеква или просто се заблуждавам временно... Депресиите и при мен са доста често срещани, доста често и без да знам поради каква причина са.. Предполагам, че преодолях проблемите си, защото попаднах на правилните хора, които мога да нарека приятели.., на правилните момичета, които привличам с нещо, но не знам с какво.. нито съм красив нито особено умен, даже простоват и много голям инат, и непукист+ ГОЛЯМ ЕГОИСТ. Радвай се, сега може да не си щастлив, но след време постиженията, които имаш ще си кажат думата... или поне аз така мисля. Може би не по начинът, който ти искаш, но по- добре нещо от нищичко... Рано или късно все ще срещнеш някой/ някоя.. просто не се предавай и продължавай напред.. колкото и да е трудно.. И да, бля, хаотична мисъл, но надявам се да разбереш какво искам да ти кажа. Не се предавай, мачкай ако те мачкат.. не им се оставяй, това е най- голямата грешка.. Иии бъди себе си... до колкото е възможно това..
- направена ти е магия, цялото яйце вътре ти е черно, с такава чернилка не може да отидеш на салса и да се забавляваш, ако не знае човек причината е трудно да се противопостави, но когато знае един проблем от къде идва прави и нужното да го разкатае. Човешките същества са много силни и любовта ги прави силни, научи се да даваш любов ако трябва застани пред някое дърво или някое растение, кажи му че го обичаш, излей цялата си душа пред него, направи го свой близък само и само за да почувстваш какво е да обичаш и да даваш любов.
За да ти е по лесно да достигнеш до чувството може да полежиш до някое борче в гората 15 ти на минути докато всичко потъне в земята, кажи едно 10х на земята и след това си избери растение или дърво. също е много важно чувството ти за значимост да падне иначе няма да може да действаш, отиди на баня в Белчин баня, като сън ще е за теб. Запиши се на някакъв спорт бойно изкуство и бъди редовен, без да очакваш нищо в замяна, поддържай любовта в себе си. начини много, ако трябва ставай в 6 сутринта и говори пак с растения и им отдавай чувство на любов. мажи се с крем преди лягане обръсни ни мишниците, подпри се на някоя ограда да те огрее здраво слънцето, прекопай градината на село и така - От автора:ЕЕЕееееех!БЛАГОДАРЯ ВИ! Мед ми капе на сърцето!Какви коментари, какво нещо........не съм си и помислял да погледна на нещата от този ъгъл.Дори и 1/10 от нещата да се реализират,ще се почувствам страхотно.....Благодаря!!!!!
- Привет. Мисля, че всеки човек си има такива периоди и по някое време се научава как да ги контролира. Това, което на мен много ми помага е спортът. Никъде не прочетох да си спортувал. Ученето и работата са супер, но спортът също е важен. Особено в ранните години помага, учи те на дисциплина. Доказано е, че повишава нивото на ендрофин-хормон на щастието. Не ти препоръчвам фитнес - повечето, които ходят там са комплексари. Иди на танци, на салса или модерни танци - хората там са много отворени и винаги са усмихнати. Освен, че ще се почустваш по-добре, ще се запознаеш с нови хора, ще намериш приятели. И не се притеснявай, че няма да те приемат - там ходят деца от 12 до възрастни на по 45. Ако това не е твоята сфера, може би ще ти подскаже какво ти харесва и ти се отдава.
От друга страна мисля, че знам какво ти харесва. Да имаш човек до себе си, който да те обича, да споделяте заедно. По мой наблюдения това няма да дойде наготово, или ако много настояваш ще стане нещо, но няма да те направи щастлив. Мисля, че трябва правиш това, което ти харесва, отдава и те прави щастлив. Тогава нещата ще започнат да се нареждат и ще осъзнаеш, че страховете е притесненията са нищо - една дреболия. Започни от някъде. Услех - Ехооо, та ти си само на 23. Знаеш ли живота е пред теб. Изучи се, дипломирай се, учи езици (много са важни), ако си намериш работа която ти харесва, работи, ако ли не емигрирай. Живота е шарен, живота ти едва започва. Не се опитвай да приличаш на другите, защо трябва да си като тях. Помни, че си пораснал само умствено и те трябва да те "гонят" , а не ти. Ти си щастливец, а не те.Сега се смеят и уж щастливи, а утре със сиво ежедневие, "огрухани" и смачкани от делника. А що се отнася до секса- плати си и ще ти го покажат, но по важно е чувството, тогава е върхът. Имаш страхотен късмет, можеш да започнеш като на чист лист, но подготвен. Тепърва ще можеш да избираш бъдещата си резлизация в живота. А другите са влезли вече в някакви рамки и не могат да мръднат, като в коловози са. Много ти завиждам, но добронамерено. Не си даваш сметка колко си щастлив. Блазя ти! Вдигай глава и върви напред. Света те очаква. Гаранция ти е подготвил най-щастливите моменти.
- Като за начало, след това което прочех, смятам че си един напълно нормален човек, който е доста интелигентен и разумен. Според мен не би било лошо начало, всичко това което си го написал тук да го споделиш с някой, но не по чата или по телефона ами на четири очи. Огледай се около теб, гледай да е някой добър слушател, ако не намериш такъв тогава който и да е. Някой който може би ще те изслуша. Родителите са лош вариант поне според мен. Просто проблема при теб е че си прекалено умен за да не ти пука от нищо. А решението е да не стоиш пред компа си по цял ден и да се вайкаш ами да си направиш правилна психическа нагласа и да си намериш приятели и да си живееш живота. 100% има и други като теб, просто трябва да се огледаш. Аз съм имал подобен проблем, макар и доста по-малак от твоя и по-различни причини, но смятам че го преудолях(сорри ако имам правописни грешки), вярно не ми беше мн лесно, но чесно казано не и мн трудно така че... така като чета какво си писал си доста по-умен от мен и би трябвало да ти е по-лесно. Просто трябва да си себе си. Умът никога не спира, винаги мисли нещо, разликата е че не всеки го казва. Както и да е. Айде недей стоя повече пред компа ами отивай се виж в огледалото и се пооправи малко и се поразходи някъде! От теб зависи всичко, просто намери правилния начин да го постигнеш, колкото по-късно толкова....ти си знаеш! Успех! ;-)
- abe kvo ti puka tolko be.. kvo kato zaekvash.. boli te huq .. i az poznavam edin takav det zaekva i toi malko se pritesnqva ama mu e prez huq obshto vzeto.. to tova ti ne go iskash to si e taka.. hich da ne ti puka
fani izlizai s kolegi ako trqbva napravi kupon u vas neshto tva onova.. to taka stavat rabotatite.. samo s knigi madamite trudno she doidat pri teb.. trqbva ti da gi potarsish..
aide uspeh!!! - Не мога да повярвам че има друг човек който да се чувства точно като мен!!!Не мога да ти дам отговор защото и аз съм в същия "батак".Аз се чувствам добре,когато гушна малкото сладко бебче на сестра ми ,когато изляза да пийна с весела компания макар че аз въобще не съм весела и забавна като тях,когато съм влюбена и после много ме боли че не мога да направя това което всъщност искам...,трудно е сложно е но все пак продължавам,знам само че колкото повече мислиш толкова повече изтрещяваш знаеш го и ти нали?..мисли за хубави неща и ги прави.
- Не си в търсене, а на изчакване. Не може да си щастлив, ако единствено се опиваш да впишеш в стандартния стереотип на живот. Очевидно е, че заобикалящите те не се чувстват точно като теб. Подтиснат си, понеже мислиш, че нещата, които радват тях би трябвало да радват и теб.
"Животът е кратък" не е клише. Разбъркай приоритетите. Добрата работа, семейството, многото приятели и секса няма да го осмислят напълно. Преоткрий себе си в нещо различно, отдели за това колкото време е нужно. Усети кое ти носи спокойствие и вътрешно удовлетворение. Поне в това отношение не търси чуждо одобрение. Чак след това следвай важни клиширани цели. Ще се справяш с лекота с ежедневките и аутсайдера няма да е неудачник. Вместо да анализираш само собствените си грешки, отчети и тези на стадото. Не приклякай пред непроверени и не прави объркването си обществено достояние, ако не искаш да те досмажат. Вслушвай се в мнението само на тези, за които си на 100 сигурен, че разбират правилно, грижа ги е и ти мислят ДОБРОТО. Първо ги намери. И себе си намери. Дръж здраво сега.
Добави коментар
Изпрати на приятел