Прочитане на изповед
|
[54499] незнам дали си заслужава Не съм на 14 или 17 години(за съжаление)Ако бях бих променила много неща,но уви.Сега съм семейна ,имам детенце.Усещам ,че пропадам надолу и се страхувам от това.Живота ми започва да губи смисъл.От много години Мразя мъжа си и въпреки това гледам да се държа мило и нормално ,заради семейството си.Щом съм се хванала ана хорото мисля,че е редно да го играя.Но напоследък започвам да не издържам на постоянните къде беше ,защо не се обади и ред други такива.Мразя го заради толкова много неща.Неискам да съм с него и въпреки това...не се махам ,.Защо?Иска ми се пак да се почувствам жива и пак да се усмивхвам.Той сега е мил и добър,но аз знам ,че всичко е временно .И пак го мразя.Но пък детето го обожава.И това ме спира.Редно ли е да стоя и да се преструвам ,че всичко ми е ОК ,заради детето?Навремето съм си казвала,че никога няма да живея с някой заради детето и ето на живота сега ,както много други пъти ме поставя пред тази задача и аз вече ....2-3 години се мъча да я реша.А времето си минава ......Питам се едно ..може ли човек да мрази толкова силно някой и после пак да го обине????Не го вярвам.А и при мен май вече е минало покрай омразата .Мисля,че съм на последната фаза-безразличието.Не чувствам.А това е много гадно.Да спреш да чувстваш.Незнам каое е редно ....немога да взема решение ...въпросите са много...''АМИ АКО...."
|
Коментари
- Ako se 4uvstva6 ne6tastna, nai-dobre se razvedi s nego i zapo4ni nov jovot! Kogato deteto ti porastne i ako razbere kak si se 4uvstvala prez vsi4kite tezi godini i to bi te posavetvalo da se mahne6! Jivotat ne e prosto edno horo, koeto trabva da se izigrae. Ti sama si gospodar na jivota si. I ti zaslujava6 obi4 i uvajenie ot liubq6t maj do teb! Ne se ostavqi na te4enieto!!!!! BORI SE ZA 6TASTIETO SI!!!!!!!
- nerazbrah zakakvo go mrazish?Pisala si 4e e mil s teb p1k i ako ne e mil po nqkoga to e zashtoto sigurno e imal tej1k den ili neshto takowa.Az shte te pos1vetvam naprimer da sednete da si pogoworite ili imashe edni takiva (zabravih im imeto) kadeto utivash pri tqh i goworite trimata i se reshavat v1prosite spored men nedei go napuskai samo shte leshish deteto si ot detstwo ap1k ako tolkova ne go t1rpish pone iz4akai deteto da porasne i taka se razdelete.uspeh
- Понеже сайта е такъв и дава възможност за мнение ето излагам и мойто. В многото съветници се намира мъдрост,казва Библията. Всички ли са зряли?За това както една добра крава изяждай сламата а съчките изплювай! Състоянието ти е в следствие на натрупване и грешки на непростителност и незряло действие от твоя страна в течение на време.Само ако можеш да се спреш! Ако можеш да регулираш себе си(изцериш, освободиш от неправилни разсъждения, простиш). Понеже това е справяне(преодоляване) на проблема. Слабият човек, който се е предал бяга. Повярвай ми нищо не се губи ако ти самата не пожелаеш да го изгубиш. А когато човек стои над егоцентризма , такъв е способен да настрои другият към себе си така щото нещата които е виждал преди това в него и да ги търси не би ги намерил вече. /Garborg/
- От автора:Благодарна съм на всички ,които са ми дали съветите си .Има много думи над които се замислям и в крайна сметка съм вече на финалната прави и смятам ,че така нямаа да мога да издържа.И просто много скоро ще се махна.Имахме многобройни разговора и няколко скандала и усещам ,че няма никакъв смисъл за мен:).За него има разбира се ,обичал ни бил.
Наистина много ми се иска да погледна книгата за която се споменава.Неискам да давам никакви данни за себе си ,защото ме е страх да не би милия да прочете нещо от това тук.Затова ако ми дадете името на въпросната книжка аз ще си я намеря.Много благодаря предварително.На всички. - Здрасти! Разбирам, че нещата при теб са доста сложни и объркани. И най-сложната ситуация обаче има изход от нея. Според мен, за да намериш решение не трябва да чакаш някой в интернет да ти даде кураж, като ти каже бягай или търпи. До това трябва да стигнеш сама и сама да вземеш решението. Опитай да си отговориш на някои въпроси. Принципно разликата между омразата и любовта е една много тънка граница която е недолоувима. Омразата не е противоположно чувство на любовта. Равнодушието и безразличието обаче са. Друго нещо, което трябва да направиш е да говориш със съпруга ти. Независимо какъв човек е неизбежно трябва да има диалог помежду ви, защото иначе детето ще страда. Поговори с него, какво иска, за какво мечтае, обича ли те още, оценява ли това което правиш за него. В периода на една връзка винаги има спадове и възходи. И запомни трябва да видиш дъното, за да видиш светлината. Просто работи над себе си, направи си изводи и действай. Нищо не е непоправимо! Надявам се, че помогнах поне малко. Може да потърсиш в интернет има доста литература. Ако искаш мога да ти пратя една чудесна книга която ще ти помогне да осъзнаеш какво искаш. Просто напиши пощата си тук.
- ако положението е толкожа лошо не си заслужава да стои6 заради детето.Един прекрасен ден детето ще разбере че мама и тати не са щастливи заедно и няма да се чувства добре от този факт.Сигурна ли си че го мразиш?Ако не е нахално-има ли някакъв тормоз от страна на съпруга ти?Ако има не мислиш- ли че това ще се отрази и на детето?Едно ще ти кажа израстнах в такова семейство,за децата не е по-малко неприятно да са свидетели на скандали и тн.Не обвинявам майка си че толкова време тарпя баща ми,но това беше жижо мачение и за нас.Сега вече са"щастливо разведени".За жсички така е по-добре.Детето си е дете,ако реши да те упреква някой ден,ще го направи и в двата случай.Не загубвай себе си,защото в един хубав ден детето ще порастне и ще поеме по своя път,а ти ще си останеш до омразния си съпруг,ще изгубиш същноста си и ще се чудиш каде отлетяха годините и защо си с него.Мисли първо за себе си,щом ти се чувстваш добре и детето ти ще се чувства така.
- Значи аз съм на 14 но искам да споделя какво мисля :)). Според мен в семейния живот има един такъв момент, в който и мъжът и жената търсят начин да се скарат, ти мислиш, че го мразиш но е точно обратното ти го обичаш повече от всякога.:) Надявам се да съм ти помогнал.
- за едно дете заслужава да останеш в семейството което самата ти създаде мила!къде ти беше акъла преди???сега...каквото станало станало....грижи се за семейството ти и гледай да си намериш някакво занимание...излизай с приятели/ки и в край на крайщата защо трябва да си умряла? и сега можеш да излизаш...да се смееш...и сега можеш да имаш личен живот но винаги дискретен и в рамките на логиката...няма само черно-бяло в този свят...има и сиво...или съм семейна и мизерна или съм свободна птица и щастлива...има много свободни птици който спят всеки ден с различни мъже и пак се чувстват празни....тази омраза която имаш за мъжа ти е просто омразата която имаш за себе си,просто не си доволна от себе си и имаш нужда от доказателства, че все още си желана и ти е писнало от рутинните ти задължения като майка и като съпруга...говори с мъжа ти ...помисли малко и за "сивия" вариант...и няма нужда да вземеш радикално решение...
- Здравей! Дано прочетеш това и помислиш върху него. Имам позната (нека така я наречем) с подобен проблем.Мъжът й я унижава,третира я като боклук,а тя не заслужава такова отношение.Колкото пъти и да говориме на тази тема,тя винаги говори точно като теб- "вече е късно...детето си има нужда от баща... много е сложно...". Толкова пъти искаше да го напусне, но не събра кураж.
Идеята ми е- не се съсипвай заради един нещастник. Мое мнение е да си вземеш детето и да го зарежеш,щом не си щастлива. Съмнява ме да си толкова глупава,че някой си там да има правото да те накара да се чустваш по начинът описан от теб. Добре,направила си грешка- поправ я. Никога не е късно. И не се питай "Ами Ако...?",защото така до никъде няма да я докараш! Годините ще си минават,ти ще вехнеш вътрешно с всеки изминал ден,а нещата ще стигнат до там,че да немогат да бъдат променени.Което е наистина тъжно.
С две думи- лично аз смятам,че трябва да започнеш нов живот,докато не е съвсем късно и да го изживееш пълноценно! Дано съм помогнал!
Добави коментар
Изпрати на приятел