търсене в за  

Прочитане на изповед

[51444] Кажете ми,много ли е ненормално?

Аз съм на 19 години и половина.Мога да се похваля,че имам страхотни приятели,чудесна работа,и страхотно семейство.И разбира се,имам и проблем.И май е сериозен.
От малка имам изкривена представа за любовта.Че трябва да е голяма,да е истинска,да е силна и велика!И това ми докарва само главоболия.
Много момчета са ме харесвали.Много ме харесват и сега.Но...
Девствена съм.Не съм си имала гадже...И внимание...Бомбата!Не съм се целувала с език...
Хайде,всички се смейте,от 7 годишните,до най-старите посетители на тоя сайт.Знам,че е смешно.И на мен ми е смешно.
Проблема не е в липсата на желаещи да ме целунат.Проблема е в липсата на желание да ги целувам аз.
Като споменах за изкривената ми представа за любовта,тя включва,че всички първи неща (целувка,секс и т.н.т.)трябва да са с човек,към когото наистина имам чуства,за да може да е красиво,да е незабравимо,да си е заслужавало...
И намерих такъв човек.Но,той пък не иска мен.
Обичам го вече 3 години.Ясно ми е,че няма да стане.Опитах се да го забравя.На морето се запознах с идеалното момче.Беше красив,мил,от първата минута започна да ми сваля звезди,а на първия час вече се опитваше да ме целуне.И какво стана?Избягах.Парализирах се,паникьосах се,и избягах.
По-късно започнах да излизам с друг.И него го харесвах.Но просто не можах.Само като ме приближеше,се гипсирах,и исках да се отдалеча.Беше ми непонятно защо мисълта за целувки с тези момчета ме плаши.Какъв ми е проблема мамка му?
Имам много приятели момчета,наистина сме близки,тях мога да си ги целувам и прегръщам,отворена съм,не ме е срам да разговарям с момчета и с мъже,не ме е страх от тях.Но просто не ставаше.
И преди две седмици,този,който обичам от три години дойде у нас на купон.Прекарахме цялата вечер заедно.Държеше се,все едно вече изпитва нещо към мен.На сутринта,когато всички си бяха тръгнали,и неговата компани му даваше зор да си тръгват,той за пръв път ме прегърна.И аз не се уплаших,не ми беше гадно.Целунах го по бузата,въпреки,че исках повече.Тогава,за моя изненада,той ме целуна по устните.Е,не беше с език,но беше страхотно.И знаете ли какво.Не се гипсирах,не се паникьосах,исках още!Исках да ме целуне истински,исках веднага да ме дръпне,и да ме отведе до леглото...
Обичам го.С него тези неща просто не ме плашат,ами напротив-желая ги,наистина!
От тогава не се е обаждал.Не е писал.Той си е такъв.Винаги е бил непостоянен.Сега се мъча да го забравя,и чакам да се влюбя отново.Та въпроса ми е:Много ли съм ненормална?Че на 19 съм девствена,и не са ме целували истински?Аз мисля,че нещо ми има.Чудя се дали да не отида да се прегледам.Грешно ли е важните неща,които никога няма а забравиш,да искаш да преживееш с човек,към когото наистина имаш силни чуства?Ако е така,то викайте линейка,и да ме водят в лудницата...

Оценка: 4.85
  

Публикувано:
2008-12-02 01:50:52

Коментари


Виж всички коментари (9)


Добави коментар

Всички коментари се преглеждат преди да бъдат публикувани.




Изпрати на приятел