Прочитане на изповед
|
[51300] Има ли някава надежда? От миналата година се занимавам с едно момче,но преди време разбрах че той си има приятелка и на всичкото отгоре той сам си каза че се вижда с мен,гаджето си(към което нямал чуства,защото незнаел тя в софия какво си прави и с кого) и още едно момиче.Но аз съм вече отдавна свикнала с мисълта че няма да е само мой,просто го предчуствах.От няколко седмици се правеше че не ме познава,и аз не издържах и се скарахме заради това.Той ми каза че съм дете,че съм давала само на моето и аз му казах че той за своята възраст незнае какво иска и кого,на което той се убиди и си тръгна.Отогава нищо.Но за тази една година съм се променила страшно много,защото не ми прави впечатление,не се сещам често за него,може би защото всеки човек си има граници,а той премина моите.Знам че някой ден отново ще ме потърси,но не искам аз да откликвам тогава на неговия зов,не искам да съм пиклата на повикване...Искам да ви попитам има ли смисал да копнея за такъв човек,да се дразня от него,да продължавам да го искам?Благодаря ви предварително!!!!!!!
|
Добави коментар
Изпрати на приятел