Прочитане на изповед
|
[51204] любовта на живота ми си отиде здравейте,искам да споделя моята история.тя започва преди 8 години .запознах се с едно момче което беше страхотно и все още е.пламна една любов голяма това бяха най-красивите моменти в живота ми,тои постоянно ме изненадваше с подаръци,ходехме на почивки в чужбина и така.когато заварших училище направихме страхотна сватба точно като от мечтите на малките момиченца.и така 3 месеца след сватбата разбрахме че ще имаме не едно а две бебета.минаваха месеците,коремчето растеше и в един момент всичко умря.8 годишното щастие си отиде за секунди.прибирах се късно една ве4ер и един наркоман във входа ни стоеше и се опита да ми вземе парите и телефона.аз започнах да пищя и моят мъж ме е чул.наби гадната измет,прибра ме у дома за да се успокоя защото не беше добре да се притеснявам заради бебетата.в един момент тои започна да трепери защото видя че на стола на който седях има кръв.казах му да се успокои и отидох да се измия и да тръгваме към болницата.логато излезнах от банята го видях да лежи на земята и изтичах към него,наведох се и той ми каза почти в несвяст 4е е изкарал преди месец лек инфаркт заради напрежението в работата но не ми е казал за да не ме тревожи погледна ме със сълзи на очите и ми каза да обичам децата ни и за него защото той нямало да ги дочака.започнах да плача,извиках линейка но вече беше късно-той почина в ръцете ми с ръка на коремчето ми.болката бе неуписуемо жестока.когато доиде линейката не беше безсмислено защото започнах да раждам.и така след по-малко от 2 часа след като загубих най-любимия човек аз се сдобих с две прекрасни слънца-моите момче и момиче.незнаех да се радвам ли или да плача,защото след един месец рожден ден ли да празнувам или да скърбя.е,в общи линии това е моята история макар и объркана.все пак след загубата нямам право да се отказвам от живота заради моите прекрасни деца.
|
Добави коментар
Изпрати на приятел