Прочитане на изповед
|
... и тъпата ситуация ... Една връзка между семейни ... Нищо лошо дотук. Започнала като между гаджета - тръпчиво и мило. Преди около две години. Постепенно тръпката се нормализира, секса върви - един път месечно, един път на два месеца, понякога и по-често .. както дойде, със съответните бързи срещи отвреме-навреме на по кафе, на питие - по траекторията на ежедневието ... Чуваме се по телефона през няколко дни - как си, какво става - в работа, с децата и пр. Няма излияния, няма драми, има нещо приятелско, нещо любовно, нещо и малко мръсничко, малко гъзарско ... от всичко по малко. На мен обаче една буца ми седи в гърлото ... и не се маха, мамка й. От някакво тъпо усещане, че напоследък човека се е поразредил, че позабравя някои неща, които говорим в предишни срещи ... абе, оная женска интуиция, дето е много вярна ... Въпреки всичко, си дадох сметка, че прекалено много ме заболява от разни реплики, че аз сякаш очаквам повече от този човек ... и пр. глупави усещания от розови облаци ... но буцата си седи ... На няколко пъти се опитах да прекратя всичко това и понаписах някой и друг смс в стил - айде, край. Той всеки път се обаждаше и ми казваше нещо от типа - какво ти става!? Я се стегни! И аз си викам - абе, пука му. А щом му пука - и на мен ми е гот. Да го чакам с кеф, а той да тича ... Последния път беше съвсем скоро - пак написах една глупост - дай си сметка - секс с мен ли искаш или по принцип ... и според каквото ти е на сърце - се обаждай или не ... let`s just kiss and say goodbye :) Звъни ми - абе какво си се вкиснала като миналогодишно зеле!? добре че съм дебелокож, перде ... Не разрбах какво искаше да каже, но нали съм си патица - стана ми готино, че се обади ... Айде - чао, чао - весел уикенд и доскоро ... Кажете бе, хора - аз ли съм такава тиква, та не разбирам какво иска да ми каже този човек!? Аз просто искам да ме прегърне и да ми плясне една целувка по бузата ... Нищо друго не искам. Сигурно звуча страшно тъпо, ама незнам как да обясня ... Не искам да съм изискваща - къде ходиш, какво правиш и пр. Искам да му е кеф, обаче напоследък ми се струва поохладнял и поотдалечен ... затова. Омръзнах на целия свят - приятелките ми вече ме отбягват - стига си приказвала за него, стига си го анализирала ... щом се обажда, значи те иска, какво повече. ... и т.н. Така е, ама викам да питам и непознати хора ... ЩОто ми е криво. Е така, криво ми е. Искам като ми звънне да ми каже както преди - гадже, кво става!? аз съм тука в едно задръстване и исках да те чуя ... А не както сега - аз мога да намеря време за секс само в работно време ... Много ми е трудно в извън ... А преди можеше, дамусеневиди ... Е такива работи ...
|
Коментари
- все пак няма да имаш втори живот, не си губи времето да съжаляваш за това какво е могло да бъде и защо не се върнат "добрите стари времена". Реши дали си заслужава или не. И бъди егоист, все пак това си е твоя живот. Питай го. Май те е страх да не си тръгне. И кво като си тръгне. Няма да е последният на земята който ще ти обърне внимание. Все още имаш приятели. Не си сама на земята ще ти е гадно 1 година и ще го забравиш. Времето май наистина лекува всичко, само трябва да имаш търпение.
- Абсолютно! Каквото и да се напише вече, първият коментар е напълно достатъчен. Късай и не се обръщай. Анализите с приятелки не помагат - ако толкова те гложди, пробвай още веднъж да му кажеш какво ти е и какво искаш, но ясно и без хъката-мъката. И ако отсреща има още едно такова безгрижно в стил "к'во ти става, като всичко е ок"...
- в много неприятно положение те е поставил , не звучиш тъпо.По добре наистина се стегни и го разкаpай.Трябва ти няkой с който няма да ти е гадно.
Добави коментар
Изпрати на приятел