търсене в за  

Прочитане на изповед

[33956] Аз лежа на дървения под с коси от леден лепкав пот

Здравейте
Не знам много много какво да кажа и дали изобщо има смисъл да го правя, едва ли някой ще го прочете, но някак си имам нужда. Заглавието на темата е от стихотворение на Атанас Далчев, избрах го защото то най-пълно определя състоянието ми. От много време насам не съм се чувствал сред хора, някак си изолирън съм от света- не знам дали аз сам си го правя или просто не съм предназначен за него. Ще ме вземете за смахнат, но съм на 17 години от София и да кажем че от 1 година може би и малко повече не успявам да си намеря подходящото момиче. Някак си така важния за мен нежен елемент липсва,отсъства и вече губя надежда да го намеря. Не мога да разбера в какво ми е проблема- учението ми върви, приятелите ми казват че съм забавен като човек ( много от тях за това се събират с мен,жалко нали ? ), на външен вид не съм манекен,но не съм и лошо изглеждащ. И все не мога да намеря проблема. А може би самия аз съм проблема. Познавам момичетата от даскало, но те в никакъв случай не са това което търся. Те са типичните мамини деца, глезлите които просто са свикнали да си играят с кукли, но без кукли ( искам да кажа че куклите се явяват обкръжението им ). Снобки,разглезени деца .. които не се интересуват от нищо освен от себе си и не виждат по далеч от собственото си его. Училището ми не е в квартала,за това не мога да се похваля с познаване на момичета от квартала ( освен 2-3 които си имат приятели, а и с тях сме на здрасти-чао ). Чувствам се като в вакуум -> не комуникирам с момичетата от даскало нито с тези в квартала ( приятелите ми са типичните жалки отрепки,животни, които видят ли някаква минимална възможност да спечелят някое момиче се надпреварват да я свалят и то по най-смешния,животински,необмислен начин. с две думи я приемат като статуетка която трябва да поставят до себе си за да почувстват смисъла на жалкото си съществуване). Имам и един може ми талант, може би проклятие. Когато се напуша ( тогава ефекта е още по силен ) успявам да виждам хората. Какво имам в предвид. Напушен успявам да прозра хората, да прогледна през маската им ( всеки носи такава .. ) , да уловя онези най-базови, ръководни качества от които те са съставени. Гледам онзи ден един приятел, от най-малките му жестове,мимики,интонация,погледи успявам да уловя качества като завист, злоба и тн. Дори навлизам по навътре, не мога съвсем точно да определя думата за самото качество, просто го усещам и определям добро или лошо. Сякаш ( ако си представим че всеки човек може бъде оприличен на животно - змия,лисугер и тн) мога да се "превърна" в това животно което е заложено в някого и да усетя душата му до най-малки подробности. Дори си мислех да напиша книга за това .. няма значение отклоних се. Та тази моя дарба/проклятие много точно определя хората и до сега не съм успял да намеря онези светли качества които търся в момичето. Не познавам малко момичета , но когато ти подлагам на психологическо изпитание се провалят, виждам колко са отвратителни в своята природа.Все си мисля че не може да няма едно романтично,интелигенто, приятно , с което може да се води смислен разговор момиче което да премине през теста ми ( не проявявам егоцентризъм ). А може и да няма ..
Отговори не очаквам, едва ли някой ще го прочете..
Но все пак,надеждата умира последна, ако някой го прочете нека напише нещо ... каквото и да е.
П.П не съм някой наркоман който си търси занимание и пише глупости , а искрен човек търсещ .. разговор.

Оценка: 5.00
  

Публикувано:
2008-12-04 11:48:59

Коментари


Виж всички коментари (14)


Добави коментар

Всички коментари се преглеждат преди да бъдат публикувани.




Изпрати на приятел