Прочитане на изповед
jiveq s priqtelq si ot dva meseca no sme zaedno ot blizo dve godini.mn go obi4am no po harakter sam golqm inat i tova mn pre4i na vrazkata ni vinagi darja na svoeto i ponqkoga ne sam prava,no nemoga da otstupq.4esto mi se slu4va da sam v lo6o nastroenie(nqkoi put i az nz za6to)i si go izkarvam na nego.ne mu govorq ne go pregra6tam,nito go celuvam,podvikvam mu.mn iskam da se promenq no...ne stava.molq vi daite mi savet kakvo da pravq v takiva situacii!
|
Коментари
- vsqka edna vruzka se nujdae ot kompromisi,ako go obi4a6 i durji6 na nego sama 6te nameri6 verniq put.S moq priqtel sme zaedno ot 5god.su6tiqt kato teb,no zapo4na da se promenq i kum po-dobro,kaza mi 4e vednuj si zadal vuprosa,kakuv 6te e jivotut mu bez men...otgovoril si,4e ne iska da znae i sega e mn.po-vnimatelen,nejen i obi4liv.Taka 4e,za da ne go zagubi6,trqbva da dade6 vsi4ko ot sebe si.Jelaq ti kusmet
- i do 100 da si broite se taja ...osuznaite cne sami si pre4ete taka na vruzkite.Predi da izbuhnete pomislete struva li si .... kratka ravnosmetka , lek pogled v blizkoto budeshte i mislja 4e shte ima efekt
- Мъжа до мене е абсолютно същия. Сърди ми се по няколко пъти на ден, отблъсква ме и не ме поглежда с дни. Понякога дори не зная какво съм направила пак. По думите му винаги аз съм виновна и го изнервям,никога не признава вината си. Взехме се с много любов, но трябва да ти кажа,че винаги аз преглъщам, прощавам, но започна вече много да ме боли и тежи. Обидена и огорчена съм и все по-често ми минава мисълта да го освободя от присъствието си щом толкова го дразня. Възпира ме само това, че когато му мине е съвсем друг човек. Но не знам вече дали и за това си струват нервите. Постави се на негово място, опитай се та усетиш какво чувства той,заслужава ли това ти отношение и в крайна сметка винаги съм се питала как можеш да казваш,че обичаш някого много и да го тормозиш така. Дали това е обич или само потребност, или наранено его и избиване на комплекси? Помисли си добре и се опитай да се промениш докато е време. Хубавото при теб е , че поне си го признаваш. Успех!
- Не знам. Аз съм абсолютно същата. Все си казвам "от днес съм друг човек" но не става. Четох някъде, че трябвало да се брои до 10, аз да ти кажа до 20 броя ама без резултат.
Добави коментар
Изпрати на приятел