Прочитане на изповед
|
Здравейте,приятели,проблемът ми е следният: Преди години,когато ходех на училище имах 2 много добри приятелки-бяхме неразделни,ходехме навсякъде заедно и си споделяхме всичко.Едната е доста по малка от мен,а другата беше малко смотаничка и всички я гавреха в училище и аз реших да и помогна,защото уж се водех отраканата и ѝ давах съвети и какво ли не(все пак младежка възраст,нали знаете-смотани,готини..).Между другото успях.По малко по малко тя стана красавица,харесваха я момчетата,намери си гаджета и т.н.Бях много весела,че съм помогнала някак на някого и че тя е щастлива,все пак ми беше приятелка.А с другата имахме някак особена връзка,тя беше много привързана към мен,а след това и аз към нея,казвахме си колко се обичаме,постоянно прегръдки,целувки...тя ми беше много миличка.Незнам дали има смисъл да задълбавам още,затова давам нататък.После обаче нещо и двете кривнаха от пътя,взеха да спят с момчетата наред.Това ми правеше впечатление,но никога нищо не съм казвала по въпроса...Мина известно време(може би 2 години приятелство)и аз се преместих да живея на друго място и като че ли се отчуждихме-първо едната спря да ме търси,питах другата какво се е случило,тя обръщаше глава и казваше "незнам",после и тя спря да ме търси,само аз ги търсех и едва ли не ги молех да излизаме.Не веднъж,но поотделно,съм ги питала какво става,има ли проблем,а те казват"не" и толкова.И ето-минават повече от 5 години,всеки е пораснал,вече не сме деца,а ако изобщо се засечем по улиците даже не се поздравяваме.На мен пък продължава да ми е мъчно,за тези 5 години не спирам да се питам къде сгреших,някой път сънувам че всичко се е оправило,а като се събудя плача,защото сънят ми е далеч от истината.Просто не ми беше лесно толкова време да съм далеч от хора,с които сме се обичали и то дори без да имам вина,а и да имам-незнам каква е!!!Наскоро ги видях в един сайт и писах ту на едната-ту на другата,а те са студени към мен,не искат да ми пишат,даже едната спря.Просто исках по малко-по малко да започнем отначало и просто невинен разговор,та нали уж вече сме големи и не ни вълнуват лапешки глупости...май само аз мисля така.Приятели,дайте ми някакъв съвет или кажете нещо от личен опит,или ми помогнете как да превъзмогна факта,че те не искат да ме виждат и да си говорят с мен и просто да ги забравя и да продължа напред(понякога си мисля,че не искам нищо друго от тях,а само да ми кажат защо ме "мразят" така).Освен това скоро ми предстои да се преместя да живея в друга държава и може би няма да се върна,това значи никога повече да не се видим,дори казах това на едната,а тя не реагира никак.Очаквам вашите съвети-много ще ми помогнат!
|
Коментари
- тооооооолкова си наивна...какво очакваш да те осени,вярвай на чувствата си,сигурно ти шептят милиони неща...вслушаай се
- ot opit ste ti kaza ce mnogo boli i ne minava lesno.as sum izvun bg ot 5 godini i me boli malko oste za dve nerazbelni priatelki.po dobre ne gi tarsi njma smisal samo ste se izlozi6.edin savet ne pokazvai ce te boli.
- i az mislq taka no jivota e takav iska6 ili ne tova e toi umira6 za stariq i se rajda6 za noviq ti se rodi za nov jivot :*:*(hug);(
- Да много често нещата се обръщат по този начин,станала си им безинтересна! Това е майката природа,но за теб е добре,че ти дава възможност да откриеш себе си. Ти си човек,който е щастлив помагайки на другите и трябва да продължаваш да бъдеш щаслива,тоест да помагаш! Това ще боли още малко в душата ти,няма начин!
- Познато чувство....не се напрягай и не се обвинявай....може истината да е друга,да не искат да общуват с тебе,може би защото си по готина и от двете и да ти завиждат по много причини,който и те може би не разбират.Просто ги забрави и дай газ напред,иначе ще ти вреди това чувство да продължаваш да обикваш хората.Приятели ще си намериш,може и в чужбина.....аз намерих вече истински приятели и то в чужбина.Горе главата и остави църквата в селото....една европейска поговорка.УСПЕХ
- е па стига си ги тормозила хората, явно не ти се кефят ;) Аз имах няколко случая такива в моя живот - на хора които не мога да понасям и да ми натякват приятелството си, и всеки път да ми обясняват колко ми се радват и колко много искат да се видим и т.н. При мен проблема е по-скоро че аз съм ги допуснал прекалено близко щото съм имал някакъв интерес, и като ми отпадне интересеса вече не ми трябват и те си мислят вече че сме мега приятели - кукувци! И трудно се отбиват!
ходи си по света, живей си живота, намери си мъж, приятелки все ще си намериш :)
Добави коментар
Изпрати на приятел