Прочитане на изповед
|
...каквото си мисля, пък то както го разберете. имам си приятел от три години и половина. преди година и няколко месеца решихме да живеем заедно и оттогава сме така- заедно. всеки ден,всяка нощ. оттогава той някак се запусна- спря да се грижи за себе си, напълня, налага ми се да му напомням да върши такива неща като отиване на фризьор. аз съм много амбициозен човек, затова тази негова отпуснатост във всички възможни аспекти ме дразни. вече не го харесвам. обичам го,но не го харесвам. предполагам знаете какво имам в предвид. там,където прекарвам дните си, а именно на работа, има един колега,когото много уважавам. той е две години по-голям от моя приятел,но амбициозен и постигнал целите си. постигнал значително много неща за годините си,които никак не са много. от няколко седмици насам не мога да се заговоря с въпросния колега без да се изчервя. винаги съм някак смутена около него, някак притеснена да не кажа или направя нещо глупаво... и когато се прибера у дома след това....ами...как да ви кажа. разбирате ме предполагам. а не беше така..прибирах се у дома с желание и с планове за вечерта. а сега искам само да си легна и сутринта бързо бързо да изприпкам на работа. какво е това?
|
Коментари
- Тихата вода е наи-дълбока! Внимаваи да не си покаже рогцата! Прецени го като човек (характер) а не толкова по външния вид!
- Ами...това е влюбване.Искам само да помислиш за това,че ако това влюбване прерастне в нещо друго,може да се окаже,че въпросния привлекателен обект има много ,ама много неща ,които не харесваш.Разбира се,само когато живееш дълго с някого,можеш да го опознаеш толково,че да знаеш всичките му слабости.А пък на твоя човек му дай малко възможност да се почуства на втори план-може пък да се появи желание у него да свири отново първа цигулка.
Добави коментар
Изпрати на приятел