Прочитане на изповед
|
[16313] За кво си мислим, че живота е скапан / или поне ня  Поредната глупост може би която ще ви пълни главите, въпреки това каквото и да си мислите, няма да се превземам. Смятам себе си за нормален човек, докато пиша тези слова. Това си е мое мислене, нормален човек от обществото имам приятели познати тем подобни, но винаги когато се прибера вкъщи или когато съм сам си задавам въпроса пълноценен ли съм или не съм. Може би съм пълноценен? Както се смея така и мога да плача. Мисля, че съм нормален, но дали Вие ще приемете моите мисли, като нормални това си е ваше решение. Обичам света. Това, което виждам поне чрез моя поглед ми харесва отчасти, тук таме има някое и друго лицемерие него не мога да го разбера понякога, може би го разбирам, но не искам да го приема. Всеки човек си има една черупка и трудно би я пречупил, дори понякога си мисля, че това е невъзможно. Тука май трябва да се усмихна макар и може би мъчещ се, да прикрия хамелеона, който съществува в нас /мене/ изразяваме едно а мислим друго. Мислите са на един младеж в мое лице малко недорасъл може и да кажете /май е така / , но както виждам хубавото така виждам и лошото, преливащото лицемерие в голяма част от хората, които изглежда са несигурни в своето съществуване един вид така да се каже прикриват нашата даденост / всяко човешко същество си има своята слабост/. Неразкриващото се от тяхна страна в лицето на други. Всеки ден се опитваме да станем това, което си наумим /харесаме/! Но това е само опит! / като примерно да подражаваме в клиповете на някои звезди: това са хора Хорааа..../ стремим се към целта, която съдбата ако можеше да говори щеше да каже „това си ти всеки си има своето Аз, радвай се на това, което си”. Обичаме, мразим, страхуваме се, мислим за ближния, минават ни през ум неестествени мисли, които мислим, че няма да бъдат приети от обществото, но както казахме УВИ това остава в нашите малки главички. Ставаш сутрин рано, рано с мисълта „пак ще е същата тъпотия каквато беше вчера, днес ще се постарая да я променя” Но малко са тези, на които им минава през ум „Господи има хора, които са по зле и от мене за какво аз да претендирам за повече, въпреки, че човешкото е заложено в мене – да си човек значи да искаш. Нима това, което го имам не е достатъчно. Здрав съм, ходя, разсъждавам, както казва един мой приятел значи съществувам. Какво повече да искаме от живота оценяваме това, което сме имали чак когато го изгубим. В наши очи е човешко, но е късно.
|
Коментари
- мда ве така си е ама глей ся.. нормално е човек да се стреми към повече то не става ей така да не искаш нищо щото аз имам един ей такав приятел/познат дето нема никва цел - не ходи на училише не ходи на работа абе ништо не прави бе, нема желание за нищо да го еВа и тва е супер тъпо ми се струва.. в смисъл сдухан е а пък ако човек се стреми към нешто нали колкото и да е непостижим.. ако човек има неква цел в живота си е някак си по интересно има тръпка... а пък един път се живее да го еба за тва секи трябва да си постави цел и да се стреми към нея щото по тоа начин стават работите иначе пък когато човек постигне целите си трябва да си постави нови иначе пак лошо щото пак няма да има цел и ще е супер сдух за тва важното е младите да се обичат а пък аз не поставих нито една запетайка,,, точка или главна буква ебаси каф съм неграмотник марзелив и така.. айде баси ако го прочете тва някой цялото дето го написах значи си е загубил времето...
помнете какво пише/пишеше на страницата с кръстословицата на вестник ТРУД - "Време за губене" за това не си губете времето :D + (rofl)
Добави коментар
| Анкета |
Изпрати на приятел